Радев или Цачева – различните последствия за външната политика и отбраната

За улеснение на онези които не могат да направят разлика между Цачева и Радев като еднакво удобни за Москва политически фигури. Мнозина предпочитат да реагират като футболни запалянковци и да избързат с тоталното си отрицание, без да разберат нито контекста, нито детайлите. Още по-малко пък като издигат древния лозунг “Картаген /ГЕРБ/ трябва да бъде разрушен”.

Нюансите са всичко и са толкова важни, че си струва да посетим отново основните “опорни” точки и най-вече разликите.

Румен Радев бе определен и “съгласуван” с Кремъл при визитата на Нинова и Първанов там. Това, с което Ви облъчват днес, че изборът му е “made in Sofia” е за наивници.

Неговата задача е да не допуска ярки антируски ангажименти на България в рамките на възможна ескалация на конфронтацията със Запада /която между впрочем става все по вероятна/ и най-вече като върховен главнокомандващ да предотврати разполагането на значителни натовски активи на наша територия. Тезата е – няма руска заплаха – трябва ни национална армия – сами ще се защитаваме. Справка – позицията срещу съвместното патрулиране на въздушното пространство със самолети на натовски държави.

Притчата как той случайно бил избран и Нинова му предложила в телефонен разговор е несръчно опростяване на много по-сложен и многопластов процес. Все едно да Ви убеждават, че е подал оставка с идеята да стане пенсионер или безработен!?

Радев е нужен на БСП като нейн гарант пред Москва, че руските интереси ще бъдат отчетени там където най-много я боли – в отбраната и външната политика на България. В тези сфери Кремъл има най-големи възражения към Плевнелиев, Ненчев и Митов. Не защото повтарят утвърдени стандарти на споделени позиции и оценки по действия на Русия, а защото го правят български президент, министър на отбраната и външен министър в една русофилска страна. Сегашният президент вече е изваден от уравнението. С избор на Радев – се неутрализират и Ненчев и Митов, тъй като президентът винаги може да “балансира” неприемливи за Москва позиции на правителството в качеството си на държавен глава и на върховен главнокомандуващ. Ако не може да спре конкретна позиция, може публично да я дезавуира, като утвърди представите за страната като ненадежден партньор и с два центъра на власт – разделения, които могат удобно да се експлоатират.

Но тези разсъждения са по-скоро в сферата на идеалната или висша политика.

Приземено към прагматичните равнища, Радев трябва да контролира модернизацията на българската армия по начин който да удовлетвори максимално българското оръжейно лоби и индиректно Москва – там където и когато това е възможно.

Не търсете непременно доставки на руско въоръжение, те са невъзможни. По-скоро нюанси в “скоростта” при подмяната на сегашното руско въоръжение и неговия ремонт и поддръжка. Или избор на системи, които предизвикват по-малко възражения в руската столица – да се избере европейското /шведски или европейски участник/, а не американското предложение. В това число и по въпроса за европейска армия като заместник на НАТО в ЕС.

Не зная дали българските наблюдатели на процесите в Русия са забелязали, но там протичат разнопосочни процеси, включително в обкръжението на президента Путин, които имат отношение и към България. Много от участвуващите в различните бизнес схеми с България, които донесоха дългове за нас и неудовлетворение за Кремъл, включително по проектите за Големия шлем, вече са извън неговия близък кръг. Показателен е случая с олигарха Генадий Тимченко, ключова фигури по проекта Южен поток и с активна роля в други инфруструкрни проекти на Балканите. Подобна съдба заплашва и кръга около ВТБ, който рискува със сделката Виваком и в момента “виси” със страшна сила с отпуснат, но необезпечен с акциите на Виваком заем. Ако там и се провалят, никакви нови проекти няма да има за тези хора – включително по концесията за летище София, където е подготвена поредната “сделка”.

При разговори на който и да е български социалистически лидер в Москва веднага лъсва неговата или нейната неспособност да обещае и достави стоката, която Кремъл най-много търси – влияние върху политиката на страната в НАТО и ЕС. Идеологическите клишета – братя, славяни, православни – не струват много в света на реал политиката и огромните пари, които движат процесите в Кремъл. БСП и левите, плюс ДПС, нямат шанс да спечелят парламентарни избори и да реализират промяна през съставено от тях правителство. Този път за решение на проблема “Ненчев, Митов”, подкрепяни от Борисов, за тях е затворен. Да, министрите на отбраната и на външните работи са подкрепяни от Борисов, но за това малко по-късно.

Защо именно Радев?

Защото той идеално пасва на хибридния подход на Кремъл. Откровено проруски политик /а ла Сидеров/ или генерал /тук списъкът е много дълъг/ няма шанс да спечели президентски избори в България. Електоратът веднага ще разпознае в него заплаха за евроатлантическата ориентация и ще го блокира. Да не говорим за ехото в западните ни партньори.

След като чистия и откровен метод за промяна не е възможен трябва хибриден такъв.

Опаковката “американски” генерал с диплома от военната академия, говорещ английски, популярен сред младите с виртуозни изпълнение като летец, идеално пасва на задачата. Поне по отношение на това да го защити от обвинения, че реализира руски сценарий. Допълнителен театрален щрих е напускането на поста командващ ВВС с режисиран “гръм” – несъгласен с министър Ненчев, но в добри отношения с Бойко Борисов и дълбоко загрижен за катастрофалното положение на българската авиация.

Именно днес, когато българската авиация вижда реалния изход от една дългогодишна криза, която командирът Радев предпочете да не забелязва през цялото време на пребиваването си начело на ВВС – поне до степен ярко да протестира или подава оставки.

Румен Радев не може да се измъкне от личната си отговорност за състоянието на българските ВВС. След октомври 2012 година нему е възложено от правителството и МО да ръководи екип с мандат за водене на преговори с държавите потенциални изпълнители на проекта за закупуване на нови бойни самолети. Правят се много срещи, изработват се нужните преговорни документи, в това число и се подготвят информационни пакети с критерии за оценка, които се изпращат в края на месец януари 2013 година до четирите държави – Швеция, Италия, Португалия и САЩ. В тях има пълна информация и изразено очакването за отговор до края на месец февруари същата година. Лично Румен Радев води преговорите и дава положителни оценки за тях. През цялото време като де факто ръководител на проекта и водещ преговорите, той прекрасно съзнава какво е състоянието на ВВС, знае, че няма осигурен финансов ресурс в бюджета нито за нови самолети, нито за достатъчно летални часове на пилотите. Но мълчи.

Забележете, точно тогава тръгват “спонтанните” протести и метежи пред февруари, които довеждат до падането на правителството. Помните ли, че ключов елемент на стратегията за свалянето на правителството бяха самозапалванията на хора, които буквално парализираха реакциите на правителството и на самия Борисов. Някои хора загинаха, други се сдобиха с власт.

Може разбира се да се спекулира каква е връзката между метежниците от 2013 година и последвалата костинбродска афера с рапортувания от Румен Радев напредък в работата по избор на нов български боен самолет, но е факт, че протестите и свалянето на правителството блокираха програмата за превъоръжения, като я върнаха в изходна позиция.

По време на правителството на Орешарски няма никакъв сериозен напредък, освен рутинни констатации за катастрофалното състояние да българската авиация, които не топлят никого. Тогава генерал Радев не мисли за никаква оставка, не изразява протест или недоволство от тогавашния министър на отбраната или от правителството на БСП и ДПС.

Каквото и да се говори за сегашното правителство – за първи път – бяха отделени реални средства и се пристъпи към избор на боен самолет. Но новият министър смени модела и ограничи правата на екипа на Радев, извън техническите параметри на сделката, във финансово-икономическите – които се интересни за оръжейното лоби у нас. Вероятността от сделка е непосредствена, а Радев не е сред рещаващите фактори и посредниците са нервни. За това този път решава да протестира и да подава оставка, като влезе в политика като се пребори за пост, който да позволи “от горе”, като президент да контролира и влияе върху процеса на модернизация на българската армия в най-решителния стадий – когато се дават милиардите.

Логично не закъсня и новия опит за “февруарски” събития – този път през есента на 2016 година – отново със същата цел – да се осуети и забави процеса на харчене на рязко увеличения военен бюджет за нуждите на превъоръжаването на българската армия.

Цачева беше личен избор на Борисов, веднага след като му внушиха, че Москва ще го свали чрез русофилите и петата си колона, ако не спре Плевнелиев за втори мандат и не посочи по приемлив за Кремъл кандидат за президент от ГЕРБ. От четири потенциални кандидати, които останаха на финала, Цецка Цачева бе най-близко до поставените условия, но най-неизбираема. Тя има позиция в полза на градежа за АЕЦ “Белене”, срещаше се и поддържаше добри отношения с колегата си Сергей Наришкин, изрази недоволство от това, че не може да го приеме, заради европейските санкции, обяви се против тях – изобщо руската и папка със заслуги към Русия е впечатляваща. Именно за това тя беше предпочетена от Борисов като контратеза на играта на БСП с външния Радев и като достатъчно приемлива за Москва за да предотврати свалянето на правителството на ГЕРБ.

Не забравяте нали поредността и взаимното влияние на събитията около февруарския метеж, преговорите за доставка на самолетите, които самия Радев провежда с потенциални доставчици , оставката на правителството и смяната му с това на БСП и ДПС.

Днес се реализира същия сценарий.

За пореден път Борисов прояви слаб характер и се върза на заплахата от Русия, усилена през действия на местните и проксита и избра най-трудния вариант – Цецка Цачева. Само и само да си купи благоволението и отложи дестабилизацията на неговото управление..

Ако не вярвате на горните интерпретации – вижте какво стана в Черна гора поради това, което Москва смята за измяна от страна на Мило Джуканович – влизането на страната в НАТО. След милиарди инвестиции и години на “усвояване” и пленяване на страната от руския политически елит и олигархични кръгове черногорския премиер предпочете да продължи по пътя със Запада. И загуби премиерския стол. Последва опит за преврат реализиран от руските спецслужби през сръбски националисти.

Да Ви звучи познато? Защо си мислите, че Борисов няма тази информация.

Тук ще завърша с основната разлика между Цачева и Радев и защо не е без значение кой от тях ще застане начело на държавата. За добро или зло, но всеки път когато в миналото нещата опират до “кокал” по отношение на стратегическата ориентация на страната и е трябвало да се вземат съдбоносни решения, Борисов е избирал правилния път.

Реториката му за “лодките” и “платноходките” в Черно море, критиките му срещу “ястреба” Плевнелиев и прочие медийни “екстази” се вписват в отчаяните му опити да предотврати свалянето си от по-конкурентни и близки на Кремъл политически сили от ляво и сред националистите. В този смисъл вероятността лишената от харизма и дори скучна Цецка Цачева да следва стриктно поведението на лидера на ГЕРБ е много висока. Ще продължи с реторика към Изток, без да изневерява на задълженията си към ЕС и НАТО. Това отговаря и на основната теза на Борисов, която намира доста слушатели сред влиятелни кръгове на Запад, че неговият подход е безалтернативен с оглед на нагласите на населението и силните позиции на русофилството.

Подобна сигурност за въшната и отбранителна политика отсъства при евентуален избор на генерал Радев за президент.

Напълно разбирам хората, които не вярват на Цачева и още по-малко на Борисов. Разбирам и позицията им да не гласуват. Но да не виждат опасността за националната сигурност свързана с избора на кандидата на БСП в толкова чувствителен момент и огромни предизвикателства пред българското членство в ЕС и НАТО е най-малкото престъпно невежество или самозаблуда.

Новият прореформистки проект по никакъв начин няма да спечели ако начело на държавата застане човек с профила на Румен Радев и най-вече на неговото вице Илияна Йотова. Приказките за съветници от всички сили е точно по модела на Първанов. И той беше наел за известно време “десния” Николай Слатински. Докато не реши да играе открито с енергийния шлем.

Някой да се съмнява, че ни чакат нови шлемове и стратегически проекти при президент Радев, близки до оригиналите на неговите ментори в политиката – Първанов и Нинова?

Аз вече минах по този път и нямам време да поредната заблуда. За това предупреждавам – има голямо значение кого ще изберем – Радев или Цачева. Далеч отвъд техните конкретни персони, лични качества и недостатъци.

Достатъчно е да прочетем днешните заглавия в руските водещи медии – “В България на изборите води проруския кандидат”.

Това казва всичко.

Advertisements

One thought on “Радев или Цачева – различните последствия за външната политика и отбраната

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s